(Английски)
Историята на Армения обхваща темите, свързани с историята на Република Армения, както и с арменския народ, арменския език и регионите на Евразия, исторически и географски считани за арменски.
Армения се намира между Източен Анадол и Арменските планини, заобикаляйки библейските планини Арарат. Ендонимът на арменците е hay, а старото арменско име на страната е Hayk' (на арменски: Հայք, което също означава "арменци" на класически арменски), по-късно Hayastan (на арменски: Հայաստան). Арменците традиционно свързват това име с легендарния прародител на арменския народ Хайк. Имената Армения и арменски са екзоними, засвидетелствани за първи път в Бехистунския надпис на Дарий Велики. Ранният арменски историк Мовсес Хоренаци извежда името Армения от Араманяк, най-големият син на легендарния Хайк. Съществуват различни теории за произхода на ендонима и екзонима на Армения и арменците (виж Името на Армения).
През бронзовата епоха няколко държави процъфтяват в арменските планини, включително Хетската империя (в разгара на своята мощ), Митани (югозападна историческа Армения) и Хаяса-Аци (1600–1200 г. пр.н.е.). Скоро след Hayasa-Azzi бяха племенната конфедерация Nairi (1400–1000 г. пр. н. е.) и Кралство Урарту (1000–600 г. пр. н. е.). Всяка от горепосочените нации и племена е участвала в етногенезиса на арменския народ. Ереван, съвременната столица на Армения, датира от 8 век пр. н. е. с основаването на крепостта Еребуни през 782 г. пр. н. е. от крал Аргищи I в западния край на Араратската равнина. Еребуни е описан като „проектиран като голям административен и религиозен център, напълно кралска столица“.
Царството Урарту от желязната епоха е заменено от династията на Оронтидите, която управлява Армения първо като сатрапи под персийското управление на Ахеменидите, а по-късно като независими царе. След персийското и последвалото македонско управление, Кралство Велика Армения е създадено през 190 г. пр. н. е. от Артаксиас I, основател на династията Артаксиад. Кралство Армения се издига до върха на влиянието си през 1 век пр. н. е. при Тигран Велики, преди да падне под римски суверенитет. През 1-ви век от н. е. клон на управляващата династия на Арсакидите от Партската империя се установява на трона на Армения.
В началото на 4 век Арсакидска Армения става първата държава, която приема християнството като своя държавна религия. По-късно арменците попадат под византийска, сасанидска персийска и ислямска хегемония, но възстановяват своята независимост с Багратидското царство на Армения през 9 век. След падането на кралството през 1045 г. и последвалото селджукско завладяване на Армения през 1064 г., арменците създават кралство в Киликия, което съществува до унищожаването му през 1375 г.
(Հայերեն)
Հայոց պատմություն կամ հայ ժողովրդի պատմություն, հայ էթնոսի պատմու թյուն, որը ժամանակագրական առումով բաժանվում է մի քանի դարաշրջաններ ի։ Այդ բաժանումն անվանում են պարբերացում։ Ներկայումս Հայոց պատմության պարբերացումը կատարվում է հետևյալ սկզ բունքով.
-Հնագույն շրջան - անհիշելի ժամանակներից մինչև Վանի թագավորության ա նկումը
-Հին շրջան - Երվանդունիների թագավորության կազմավորումից մինչև քրիս տոնեության հռչակումը պետական կրոն
-Միջնադար - քրիստոնեությունը պետական կրոն հռչակելուց մինչև հայ ազգ ային-ազատագրական շարժման վերելքը (վաղ, զարգացած և ուշ միջնադար)
-Նոր շրջան - սկսվում է հայ ազատագրական շարժումներով և հասնում մինչև Հայաստանի առաջին Հանրապետության հռչակումը։
-Նորագույն շրջան - ընդգրկում է Հայաստանի առաջին, երկրորդ և երրորդ Հա նրապետությունների, ինչպես նաև Արցախի պատմությունը
Актуализирано на
28.10.2023 г.