Угаритският клинопис абджад се развива от по-сложния шумерски клинопис. Угаритският език е изчезнал северозападносемитски език, което прави неговите най-близки живи роднини еврейски и неоарамейски разновидности като сирийски и мандайски.
Всеки клинописен знак се показва с типичната си транслитерация и арабски еквивалент. В секцията за тестове можете да посочите дали искате да се тествате срещу транслитерацията или еквивалентите на IPA, сирийски, иврит, арабски или финикийски.
Угаритските знаци са изброени в северния ред, подобно на това, което се използва за иврит. Има и южен азбучен ред, по-подобен на този, използван за южноарабските езици.
Угаритът е открит за първи път върху глина в Угарит, който днес се нарича Рас Ал Шамра, Сирия. Той има 30 букви и един препинателен знак (разделител на думи). Писана е някъде около 1400 г. пр. н. е. в продължение на няколкостотин години. Фонологичната стойност на буквата "s2" все още се обсъжда.
Клинописът е бил използван и за писане на шумерски, акадски (друг семитски език), еламски, хетски, хуритски и дори староперсийски.
Актуализирано на
12.04.2022 г.