भारतीय दण्ड संहिता Study Guide
Съдържа рекламиПокупки в прилож.
4,4star
7,64 хил. отзива
500 хил.+
Изтегляния
Подходящо за лица над 3 години
info
Всичко за това приложение
Отказ от отговорност: Това приложение не е свързано или представително на който и да е държавен орган. Това е частна платформа, разработена за образователни цели. Никаква информация или услуги, предоставени от това приложение, не са одобрени или санкционирани от нито един държавен орган. Източник на съдържание: https://www.code.mp.gov.in/WriteReadData/Pdf/Act_1860_0045_Pdf_F689_Hindi.pdf
भारत भारतीय दण्ड संहिता (Индийски наказателен кодекс, IPC) भारत के अन्दर (जम्म ू एवं काश्मीर को छोडकर) भारत के किसी भी नागरिक द् वारा किये गये कुछ अपराधों की परिभाषा व दण्ड का प ्रावधान करती है। किन्तु यह संहिता भारत की सेना पर लागू नहीं होती । जम्मू एवं कश्मीर में इसके स्थान पर रणबीर दण्ड स ंहिता (RPC) लागू होती है।
भारतीय दण्ड संहिता ब्रिटिश काल में सन् १८६२ मे ं लागू हुई। इसके बाद इसमे समय-समय पर संशोधन होते रहे (विशेषक र भारत के स्वतन्त्र होने के बाद)। पाकिस्तान और बांग्लादेश ने भी भारतीय दण्ड संह िता को ही लागू किया। लगभग इसी रूप में यह विधान तत्कालीन अन्य ब्रिटि श उपनिवेशों (बर्मा, श्रीलंका, मलेशिया, सिंगापुर, ब्रुनेई आदि) में भी लागू की गयी थी।
Индийският наказателен кодекс (IPC) е основният наказателен кодекс на Индия. Това е изчерпателен кодекс, предназначен да обхване всички съществени аспекти на наказателното право. Кодексът е изготвен през 1860 г. по препоръки на първата правна комисия на Индия, създадена през 1834 г. съгласно Закона за хартата от 1833 г. под председателството на Томас Бабингтън Маколи. Той влезе в сила в Британска Индия по време на ранния период на британския Радж през 1862 г. Въпреки това не се прилага автоматично в княжеските щати, които имаха свои собствени съдилища и правни системи до 1940 г. Оттогава кодексът е изменян няколко пъти и сега е допълнен с други наказателни разпоредби.
След разделянето на Британската индийска империя, индийският наказателен кодекс е наследен от неговите държави-наследници, Доминион Индия и Доминион Пакистан, където продължава независимо като Наказателния кодекс на Пакистан. Наказателният кодекс на Ранбир (RPC), приложим в Джаму и Кашмир, също се основава на този кодекс.[2] След отделянето на Бангладеш от Пакистан кодексът продължава да е в сила там. Кодексът е приет и от британските колониални власти в Колониална Бирма, Цейлон (съвременна Шри Ланка), Страйтс Сетълмънтс (сега част от Малайзия), Сингапур и Бруней и остава в основата на наказателните кодекси в тези страни.
Проектът на индийския наказателен кодекс е изготвен от Първата правна комисия, председателствана от Томас Бабингтън Маколи през 1835 г. и е представен на генерал-губернатора на Съвета на Индия през 1837 г. Неговата основа е правото на Англия, освободено от излишни неща, технически подробности и местни особености . Елементи също са извлечени от Наполеоновия кодекс и от Гражданския кодекс на Луизиана на Едуард Ливингстън от 1825 г. Първият окончателен проект на индийския наказателен кодекс е представен на генерал-губернатора на Индия в Съвета през 1837 г., но проектът отново е ревизиран. Изготвянето е завършено през 1850 г. и Кодексът е представен на Законодателния съвет през 1856 г., но не заема мястото си в устава на Британска Индия до едно поколение по-късно, след Индийското въстание от 1857 г. След това проектът претърпява много внимателна ревизия от ръцете на Барнс Пийкок, който по-късно стана първият главен съдия на Върховния съд на Калкута, и бъдещите съдии puisne от Върховния съд на Калкута, които бяха членове на Законодателния съвет, и беше приет в закон на 6 октомври 1860 г. Кодексът влиза в сила на 1 януари 1862 г. Маколи не доживява да види влизането в сила на неговия шедьовър, тъй като умира в края на 1859 г.
Целта на този закон е да предостави общ наказателен кодекс за Индия. Въпреки че не е първоначална цел, законът не отменя наказателните закони, които са били в сила към момента на влизане в сила в Индия. Това е така, защото кодексът не съдържа всички престъпления и е възможно някои престъпления да са останали извън кодекса, които не са предвидени да бъдат освободени от наказателни последици.
भारत भारतीय दण्ड संहिता (Индийски наказателен кодекс, IPC) भारत के अन्दर (जम्म ू एवं काश्मीर को छोडकर) भारत के किसी भी नागरिक द् वारा किये गये कुछ अपराधों की परिभाषा व दण्ड का प ्रावधान करती है। किन्तु यह संहिता भारत की सेना पर लागू नहीं होती । जम्मू एवं कश्मीर में इसके स्थान पर रणबीर दण्ड स ंहिता (RPC) लागू होती है।
भारतीय दण्ड संहिता ब्रिटिश काल में सन् १८६२ मे ं लागू हुई। इसके बाद इसमे समय-समय पर संशोधन होते रहे (विशेषक र भारत के स्वतन्त्र होने के बाद)। पाकिस्तान और बांग्लादेश ने भी भारतीय दण्ड संह िता को ही लागू किया। लगभग इसी रूप में यह विधान तत्कालीन अन्य ब्रिटि श उपनिवेशों (बर्मा, श्रीलंका, मलेशिया, सिंगापुर, ब्रुनेई आदि) में भी लागू की गयी थी।
Индийският наказателен кодекс (IPC) е основният наказателен кодекс на Индия. Това е изчерпателен кодекс, предназначен да обхване всички съществени аспекти на наказателното право. Кодексът е изготвен през 1860 г. по препоръки на първата правна комисия на Индия, създадена през 1834 г. съгласно Закона за хартата от 1833 г. под председателството на Томас Бабингтън Маколи. Той влезе в сила в Британска Индия по време на ранния период на британския Радж през 1862 г. Въпреки това не се прилага автоматично в княжеските щати, които имаха свои собствени съдилища и правни системи до 1940 г. Оттогава кодексът е изменян няколко пъти и сега е допълнен с други наказателни разпоредби.
След разделянето на Британската индийска империя, индийският наказателен кодекс е наследен от неговите държави-наследници, Доминион Индия и Доминион Пакистан, където продължава независимо като Наказателния кодекс на Пакистан. Наказателният кодекс на Ранбир (RPC), приложим в Джаму и Кашмир, също се основава на този кодекс.[2] След отделянето на Бангладеш от Пакистан кодексът продължава да е в сила там. Кодексът е приет и от британските колониални власти в Колониална Бирма, Цейлон (съвременна Шри Ланка), Страйтс Сетълмънтс (сега част от Малайзия), Сингапур и Бруней и остава в основата на наказателните кодекси в тези страни.
Проектът на индийския наказателен кодекс е изготвен от Първата правна комисия, председателствана от Томас Бабингтън Маколи през 1835 г. и е представен на генерал-губернатора на Съвета на Индия през 1837 г. Неговата основа е правото на Англия, освободено от излишни неща, технически подробности и местни особености . Елементи също са извлечени от Наполеоновия кодекс и от Гражданския кодекс на Луизиана на Едуард Ливингстън от 1825 г. Първият окончателен проект на индийския наказателен кодекс е представен на генерал-губернатора на Индия в Съвета през 1837 г., но проектът отново е ревизиран. Изготвянето е завършено през 1850 г. и Кодексът е представен на Законодателния съвет през 1856 г., но не заема мястото си в устава на Британска Индия до едно поколение по-късно, след Индийското въстание от 1857 г. След това проектът претърпява много внимателна ревизия от ръцете на Барнс Пийкок, който по-късно стана първият главен съдия на Върховния съд на Калкута, и бъдещите съдии puisne от Върховния съд на Калкута, които бяха членове на Законодателния съвет, и беше приет в закон на 6 октомври 1860 г. Кодексът влиза в сила на 1 януари 1862 г. Маколи не доживява да види влизането в сила на неговия шедьовър, тъй като умира в края на 1859 г.
Целта на този закон е да предостави общ наказателен кодекс за Индия. Въпреки че не е първоначална цел, законът не отменя наказателните закони, които са били в сила към момента на влизане в сила в Индия. Това е така, защото кодексът не съдържа всички престъпления и е възможно някои престъпления да са останали извън кодекса, които не са предвидени да бъдат освободени от наказателни последици.
Актуализирано на
Безопасността започва с разбирането на това, как програмистите събират и споделят данните ви. Практиките за поверителност и сигурност на данните може да варират в зависимост от употребата от ваша страна, региона и възрастта ви. Тази информация е предоставена от програмиста и той може да я актуализира с течение на времето.
Оценки и отзиви
4,4
7,57 хил. отзива
Новите неща
Bug fixes and improvements
