Румънска версия на Библията
Първият пълен превод на румънски е направен през 1688 г. (наречен „Biblia de la Bucureşti“). Старият завет е преведен от родения в Молдова Николае Милеску в Константинопол. Преводачът използва като източник Септуагинта, публикувана във Франкфурт през 1597 г. След това ръкописът е ревизиран в Молдова и по-късно донесен в Букурещ, където отново е подложен на ревизия от екип от влашки учени (сред които Раду и Шербан Гречану) с помощта на Шербан Кантакузин и Константин Брънковяну.
Преди публикуването на Букурещката Библия (1688 г.) са публикувани други частични преводи, като Славяно-румънското евангелие (1551 г.), Евангелието на Корези (1561 г.), Брашовският псалм (1570 г.), Палия от Оръстие (1582 г.), Новият Заветът на Алба Юлия (1648) и др. През септември 1911 г. Британското и чуждестранно библейско дружество отпечата Стария завет на Яш с Новия завет на Ницулеску, преработен от професор Гарбовичану и проверен от проф. Алексикс. Това беше официалният текст на BFBS преди Cornilescu да бъде приет през 1924 г., но беше по-буквален. Този текст е преработен от Корнилеску от 1928 г. и отпечатан от Библейското общество през 1931 г. и оттогава не е преиздаван.
В момента на румънски се използват два основни превода. Православната църква използва Синодалната версия, стандартният румънски православен превод на Библията, публикуван през 1988 г.[1] с благословията на патриарх Теоктист Арапашу. Протестантските деноминации използват главно превода на Библейското общество, преведен от Думитру Корнилеску. Новият завет е публикуван за първи път през 1921 г., а цялата Библия с препратки през 1924 г., изготвена от Британското и чуждестранно библейско дружество. През 1989 г. се появява неофициална редакция от немското издателство Gute Botschaft Verlag (GBV); той се опита да доближи съществуващия превод до оригиналните ръкописи, във форма, граматически коригирана и адаптирана според еволюцията на съвременния румънски език.
Актуализирано на
28.08.2018 г.