През последните години не минаваше и ден, без да бъдат обсъждани проблемите, свързани с ангажираността към персонала. За предприятията ставаше все по-важно да успеят да задържат работната ръка, тъй като боеспособните хора са все по-малко, а и демографските перспективи също не са особено обнадеждаващи. До сега се омаловажаваше този факт, но данните надделяха - предприятията са се отнасяли зле с персонала. Програмите за задържане на работната ръка напоследък определено увеличиха цената си, възникна необходимост от нов начин на мислене, който, естествено, не е чак толкова нов, само дето досега не сме били достатъчно съзнателни. Натрупа се много опит, от който можехме да се поучим; но, сякаш ръководени от някаква недомислица, фирмите отново и отново искаха да повторят предишните си провали.